Иван Багрянов

Иван Багрянов
	Иван Багрянов
български политик
Роден	29 октомври 1891 г. Воден, Княжество България
Починал	1 февруари 1945 г. (53 г.) София, Царство България
Националност	България
Учил в	Софийски университет; Национален военен университет
Политика
	Народен представител в:; XXIV ОНС
	30-и министър-председател на България
	1 юни – 2 септември 1944
Семейство
Съпруга	Дора Явашева; Емилия Панова
Деца	Михаил (1934 – 2013)
	Иван Багрянов в Общомедия

Иван Иванов Багрянов е български политик, министър-председател на България в 60-о правителство (1944). Осъден е на смърт от т.нар. Народен съд на 1 февруари 1945 г.

Биография

Иван Багрянов е роден на 29 октомври (17 октомври стар стил) 1891 година в с Воден, Разградско. Син на учителя Иван Бояджиев – Багрянов (1853 – 1893) и съпругата му Пенка Камбосева (1873 – 1935). Завършва Военното училище в София и участва в Балканските войни в състава на 1^-ви артилерийски полк. Служи в щаба на 5^-а артилерийска бригада. През Първата световна война командва батарея в Единадесети артилерийски полк, по-късно е адютант на цар Фердинанд. През 1919 г. се уволнява с чин майор. През следващите години влиза в най-близкото обкръжение на цар Борис III и остава близък с него до края на живота му.^[1]

В началото на 1920-те години Багрянов учи право в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ и агрономство в Лайпциг. Той основава едно от първите научно организирани земеделски стопанства в България – Махзар паша край Разград. От 1938 до 1944 е председател на Общия съюз на земеделските стопански задруги.^[1]

Иван Багрянов е министър на земеделието и държавните имоти в третото и четвъртото правителство на Георги Кьосеиванов и в първото правителство на Богдан Филов (1938 – 1941). На този пост той разработва петгодишен план за развитие на селското стопанство, предвиждащ засилване на държавната намеса в сектора, ускоряване на комасацията и увеличаване на дела на фуражните и техническите култури.^[2]

През пролетта на 1944 година Съветският съюз отправя ултимативно искане към България за откриване на свои консулства в Русе и Бургас, в резултат на което министър-председателят Добри Божилов подава оставка. Съставянето на ново правителство е възложено на Багрянов, който има репутацията на необвързан с Германия политик. Той планира възстановяването на конституцията и скъсване на съюза с Германия, като получава подкрепата на Българската работническа партия и съветския посланик Александър Лавришчев, а в първоначалния състав на правителството влиза комуниста Дончо Костов. Дни по-късно обаче, по нареждане от Георги Димитров, комунистите се дистанцират от кабинета и подновяват партизанската война.^[3] Според свидетелството на Петър Вранчев Багрянов е водил преговори с комунистите директор на полицията да бъде лице от тяхната партия, но Москва осуетява това предложение.^[4]

През лятото на 1944 г. оглавява правителството и започва преговори за сключване на примирие с Великобритания и САЩ. Тези опити срещат съпротивата на Съветския съюз, която довежда до провал на преговорите. На 2 септември 1944 г. Иван Багрянов се оттегля, за да бъде съставено ново правителство като последен опит за предотвратяване на настъплението на Съветския съюз срещу България.^[3]

Екзекуция

След Деветосептемврийския преврат от 1944 г. Иван Багрянов е сред осъдените на смърт от т.нар. Народен съд. Той е екзекутиран на 1 февруари 1945 г. Присъдата е отменена едва през 1996 г. с Решение №172 на Върховния съд, седем години след падането на комунистическия режим в България (1989).

Семейство

Иван Багрянов се жени през 1924 г. за Дора Явашева (1899 – 1969) от Разград, дъщеря на академик Анани Явашов. Бракът е бездетен и е разтрогнат в 1927 г. През 1931 г. се жени за Емилия Панова (поч. 1958 г.) от Шумен, от която има син Михаил (1934 – 2013).

Памет

На Иван Багрянов е наречени улици в кварталите „Студентски град“ (Карта) и „Гърдова глава“ (Карта) в София.

Военни звания

Подпоручик (2 август 1912)
Поручик (2 август 1914)
Капитан (20 юли 1917)
Майор

Бележки

↑ ^а ^б Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9. с. 41 – 42.
↑ Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 45.
↑ ^а ^б Вачков, Даниел. Пътят на комунистическата партия към властта (1939 – 1944) // Знеполски, Ивайло (ред.). История на Народна република България: Режимът и обществото. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2009. ISBN 978-954-28-0588-5. с. 96 – 97.
↑ ДС и офицерите от БНА (1944 – 1960 г.)“, КРДОПБГДСРСБНА, 2014, с.1229

Източници

Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.

Външни препратки

Снимка на Иван Багрянов, 1945 г. Подсъдимият Иван Багрянов (в лице) с адвокат Христо Орашаков в съдебната зала пред Народния съд

Банко Банков

→

министър на земеделието и държавните имоти
(14 ноември 1938 – 4 февруари 1941)

→

Богдан Филов

[ташев-1] а ^б Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9. с. 41 – 42.

[груев-2] Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 45.

[вачков-3] а ^б Вачков, Даниел. Пътят на комунистическата партия към властта (1939 – 1944) // Знеполски, Ивайло (ред.). История на Народна република България: Режимът и обществото. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2009. ISBN 978-954-28-0588-5. с. 96 – 97.

[4] ДС и офицерите от БНА (1944 – 1960 г.)“, КРДОПБГДСРСБНА, 2014, с.1229

[1]

[2]

[3]

[4]